Пречиствателната станция, наречена „Фабриката лаборатория“, спомага за производството на т.нар. „чиста вода“ от отпадни води. Славещ се със 2400-те километра канали, Виена влага около 36 млн. евро годишно в санирането и разширяването. Историята на града разказва за изградена канализационна система във Виндобона, създадена още по времето на Римската империя. След голямото наводнение през 1830 г. и нашумялата епидемия от холера, измират хиляди. Днес десет години по-късно, градът се слави с една от най-модерните канализации на века.
Сградата на виенската пречиствателна станция не прилича на нищо повече от обикновено, промишлено хале, ала процесите, които се извършват в него, са специфични. Изградена е от няколко части в различни години: първата (1980 г.), служеща за механично пречистване и следващата (2005 г.), в която се извършват биологичните процеси.
За да бъде причистена изцяло, пътят на водата минава през следните етапи на пречистване:
Постъпващата вода в първата част на пречиствателната станция е силно замърсена, често тя има лош цвят и мирис, а в нея могат да се видят огромни, мазни петна. Първата стъпка за премахването на отпадаците се състои в отстраняването на големите боклуци. На това място те се утаяват, а след това се изтъргват от дъното на контейнтерите, подсушават се и отиват в топлоцентралата, където по-късно се унищожават. Статистиката сочи, че тук годишно се произвеждат около 65 000 тона твърди, битови отпадъци, които след изгаряне, служат за централното парно и топлата вода.
В по-нататъшната част от пътят на водата, тя вече преминава под покрити специално пригодени здрави, стоманени покривала, които предпазват от неприятни миризми. След като се отстранят твърдите боклуци, водата минава през втори кръг на преработка, а именно- биологичен. Това представлява почистване на неща, които се виждат само през микроскоп. Пречистването става чрез специално пригодена за целта бактерия, която „изяжда“ замърсяването. Процесът е ускорен изкуствено, като за тази цел се използва кислород, гравитация и желязна сол за премахване на фосфора от водите. След преработката, водата остава пречистена на около 98%, почти толкова чиста, колкото е и водата при постъпването във водопоровдната мрежа.
Според статистиката, средно един жител на Виена употребява около 130 л питейна вода за лични нужди. Така, чрез производството на тази вода, се гарантира, че срещу потреблението на всеки един гражданин, ще има 170 литра отпадни води, като в тях са включени и дъждовете.
Тъй като за извършването на тези процеси по пречистване е необходимо голямо количество електроенергия, се търсят начини за пестене. За момента има изграден вятърен генератор, както и поставени слънчеви колектори, а между отделните съоръжения се движат електромобили. Заложено като основна цел до 2020 година е захранването на станцията само и единствено от собствена енергия.
