Свети Стефан е католическа катедрала в центъра на Виена. Тя е един от символите на Австрия и е сред най-големите забележителности на австрийската столица. Разположена на площад Щефанплац и както личи от името й, тя е посветена на Свети Стефан – християнският мъченик и покровител на Виена.
Първият храм в романски стил е построен на това място в средата на ХІІ век от епископ Пасау, но сградата е пострадала силно при пожар през 1258 г. От 1260 до 1263 г. на мястото на предишната постройка е изградена базилика в романски стил.
През първата половина на ХІV век храмът е разширен значително. През 1433 година е завършена Южната кула, а Северната, чието строителство започва през 1450 г., така и остава незавършена (през ХІХ в. е било планирано дострояването й, но жителите на Виена, които вече са били привикнали към конструкцията на храма, решително се възпротивяват срещу промяната на облика й).
През 1469 г. е учредена Виенската епархия и храмът Свети Стефан е обявен за катедрален. През 1476-1487 г. скулпторът Вилхелм Ролингер украсява храма със статуи, дърворезби и богата декорация, а през 1513 г. в храма е изграден орган, който днес е един от най-големите в Европа. През ХVІ и ХVІІ век интериорът е „модернизиран“ в бароков стил, а през 1647 г. в храма е построен нов бароков олтар от архитектите Йохан Якоб и Тобиас Покой.
След като оцелява почти през цялата Втора световна война, храмът пострадва едва през април 1945 г. от пожар. От огъня рухват покривът и камбаната на Северната кула, като интериорите, включително и голяма част от работите на Ролингер, са били практически унищожени. За щастие са се запазили катедрите и множество реликви, които са били защитени в саркофази. Катедралата е възстановена едва през 1960 г., благодарение усилията на много доброволци. През 80-те години на миналия век е предприета мащабна реставрация, която продължава няколко години.
Днес Катедралата Свети Стефан е доста внушителна постройка – с дължина почти 200 метра, ширина 62 метра и височина 136 метра. В нея има 23 камбани, а на покрива са изобразени гербовете на Виена и на Австрия. Стените на фасадата са изградени от дялан камък и са минимално украсени със скулптури архитектурни детайли. За сметка на това портите са покрити с безброй орнаменти: там могат да се видят и растения, и птици, и хора, и приказни чудовища…
Истинско произведение на късното романско изкуство е Исполинската порта с арка – главният вход в катедралата, украсена с богати скулптурни орнаменти. Струва си да се обърне внимание и на страничните входове: Епископският вход, украсен с великолепен портал от ХІV век, а също и входът на певците, украсен със статуите на херцог Рудолф ІV, държащ модел на храма, и неговата съпруга.
В катедралата могат да се видят множество скулптури от ХІV и ХV век. Заслужава внимание и късноготическата катедра, която е изящен паметник на средновековното изкуство. Тя е завършена през 1515 г. от Антон Пилграм, който се е увековечил, изобразявайки се в подножието на катедрата като човек, който наднича през прозореца.
Катедрата е украсена с многобройни дърворезби и четири изсечени от камък скулптури на отците на Църквата. Сред реликвите в храма се открояват Печерската икона на Богородица, парче от покривката на масата от Тайната Вечеря и черепите на светците Дамян и Козма.
Още от времето на Средновековието, Катедралата е служила като място за погребение на императори, епископи и знатни люде. Много от надгробните плочи са истински произведения на изкуството, като например саркофагът на Фридрих ІІІ, създаден през периода 1467-1513 г. В храма се съхраняват и мощите на легендарния покровител на влюбените Свети Валентин.
Посетителите на катедралата могат да видят още катакомбите, да се изкачат с асансьор в Северната кула, или стоически преодолявайки 343 стъпала, да хвърлят поглед от върха на Южната кула.
