По света Виена е символ на европейската история. Градът привлича милиони туристи с великолепно запазените си сгради, многобройните си музеи и богата културна си програма. И когато говорим за традиции, няма как да не споменем своеобразната култура на кафенето, поддържана и запазена през вековете с неповторима любов и усърдие от виенчани.
Кафето във Виена не e нито по-ароматично, нито по-вкусно. Няма и тайна рецепта по която да се приготвя. Но сякаш само тук човек може да усети истинският му вкус и да му се наслади. Да пропътуваш стотици километри до австрийската столица и да не пробваш виенски меланж (Wiener Melange) е все едно да посетиш Париж и да пропуснеш Айфеловата култа.
Но не самото кафе прави изживяването толкова специално, колкото потопяването и сливането с атмосферата на една вековна традиция. Легенди и исторически факти се преплитат в опит да изяснят появяването и зараждането на този социален феномен. Един от най разпространените митове твърди, че в края на втората турската обсада на Виена (14 юли до 12 септември 1683 г.), полският шпионин Колшицки (Kolschitzky), който бил в служба на кайзера, получил за своите заслуги по време на военните действия чували с непознати за европейците тъмни зърна и привилегията да извършва търговска дейност. Начетеният войник бързо измислил как да се възползва от оказаната му чест и отворил първото виенско кафене, в близост до катедралата „Свети Стефан”. Понеже кафявата течност била прекалено горчива за вкуса на изисканите виенчани, той решил да я смеси с мляко и захар и така се родил и първият виенски меланж.
Една друга история, базирана на исторически сведения и факти разказва, че първото кафене в града било открито от арменца Деодато (Deodato), таен агент в императорският дворец. Нему била дадена първата превилегия да прави и продава кафе. На Ротентурмщтрасе (Rotenturmstrasse), където той избрал да отвори заведение и до ден днешен има кафене – Даниел Мозер (Cafe Daniel Moser). Ако някога го посетите, обърнете внимание на посвещението изписано на стената в негова чест.
Кафенето като място за среща и социален контакт обаче не е откритие на австрийците – в арабският свят то отдавна било разпространено. В Еропа имало също вече отворени сходни заведения – във Венеция още от 1647 г., а в Англия от 1650 г.. Виенчани обаче развила тази култура и нейните белези са запзаени и до днес в почти първоначалния им вид – например задължителната чаша с вода, която се сервира заедно с кафето.
Кафенетата били основно средище за обяна на новини, информация и клюки. Тъй като по онова време образованието било лукс, виенчани се събирали в тях най-вече за да чуят четенето на новините от вестниците. С времето прочита на преса на обществено място се превърнало в мода. През 1720 г. почти всяко виенско кафене предлагат на своите гости възможността да четат безплатно ежедневницте. Културният елит на австрийската империя бързо свиква с новата мода и превръща кафенетата в свой втори дом. Те стават средище на литературни и философски кръгове, който налагат своите хобита и предпочитания. През 1890 година се провеждат първите литературни четения, а малко по-късно и първите концерти. По този начин виенската култура се пренася от палета и дворци в кафенетата, като става достъпна и за обикновените граждани.
В средата на миналия век виенските кафенета загубват своя специфичен образ. Американската музика и италиянското експресо оказват пагубно влияние върху вековните обичаи на бранша, а телевизията променя навиците на виенчани и ги прави домошари. Ренесанса на виенските кафенета е резултат на умело планувана и проведена от градската управа акция за възстановяването на тази традиция. През 1983 г. те изплзват честването на 300 годишния юбилей и стартират богата културна програма, която връща виенчани към едно от любимите им занимание и щамтиш (Stammtisch).
Прословутото кафене „Хавелка“ (Hawelka) в центъра на Виена
Текст: Списание „Виена нашият град“ / 2011
See page for author [Public domain], via Wikimedia Commons
By Reinhold Völkel (1873–1938) [Public domain], via Wikimedia Commons
By KF at en.wikipedia [Public domain], from Wikimedia Commons
