Ако обичате да слушате интересни истории и да се наслаждавате на сгради във всякакви архитектурни стилове, то определено Виена е вашият град. Продължаваме виртуалната си обиколка из него с кратък разказ за Карлскирхе и колоната на чумата.
Колоната на чумата
През 1679 година чумата влиза във Виена и решава да поостане. Разразилата се епидмия омаломощава града. Император Леополд I го напуска, за да се спаси от опасността. Ужас, лудост, безредие, глад и мъка шестват по улиците. В опит да се ограничи разнасянето на заразата за първи път се взимат санитарни мерки, труповете се изнасят извън града и се изгарят, направени са лечебници, които да поемат болните.
Когато епидемията затихва (смята се, че загиналите са около 75 000), Леополд I се връща във Виена и построява колона в знак на почит и благодарност към бога.
Първоначално колоната на чумата е направена от дърво от Йохан Фюрвирт. На нея е изобразена светата троица заедно с девет ангела.
През 1683 година Матиас Раухмилер прави проект за мраморната чумна колона, но умира преди да може да я завърши. Нещо, с което се заема Йохан Бернхард Фишер фон Ерлах – той проектира наново и създава склуптурите в основата на колоната. Своя принос дават и Тобиас Кракер и Йохан Бендел. Последният, който работи по проекта е Пол Щрудел. Той препроектира отново почти всичко и създава колоната на чумата в днешния й вид.
Въпреки че по нея работят твърде много хора и то с различни виждания за скулптурата и архитектурата, колоната има хомогенен вид и е истинско бижу на бароковото изкуство във Виена. Тя е символ на вярата, която надвива чумата.
Историята на Карлскирхе
Великолепната колона не успяла да задържи задълго чумата далеч от Виена. През 1713 година избухнала нова епидемия. Безсилен да се бори с нея по друг начин, император Карл VI дал обет, че ако чумата си отиде от града, той ще построи църква и ще я нарече „Свети Карл Боромео“. Свети Карл бил италиански епископ, живял през XVI век, който се борел с чумата и търсел лек за страданията на болните.
Когато заразата се навилняла и напуснала града, императорът пристъпил към изпълнение на обета си. През 1716 година Йохан Бенрхард Фишер фон Ерлах (този, който направил основните скулптури от колоната на чумата) поставил основните на Карлскирхе. По-голямата част от парите за строежа са събрани от евреите, които по това време плащали данък, задето живеели във Виена. В учебниците по история ще го срещнете като еврейска привилегия за пребиваване. През 1723 година Фишер фон Ерлах умира и църквата е довършена от неговия син.
Сградата на църквата „Свети Карл“ е меко казано впечатляваща. В нея са комбинирани архитектурни елементи от различни епохи и от много други църкви – шедьоври на архитектурата. Особено впечатляващи са зеленият купол – изкачвате се до него и пред очите ви се разкрива чудна гледка към цяла Виена; и двете колони, напомнящи Траяновата колона в Рим, на които са изобразени моменти от живота на Карл Боромеус.
Интериорът на Карлскирхе не е толкова еклектичен – разкошни барокови фрески и скулптури карат посетителите да затаят дъх. Някога в тази църква служел като свещеник Антонио Вивалди и тук написал „Четирите годишни времена“. Днес „Св. Карл“ е превърната в музей. Много често в нея се изнасят и концерти. Класическата музика, светлината, която влиза през прозорците на купола, божествената красота на мястото ще ви очарова.
Вижте програмата на концертите в Карлскирхе и си подарете час – два неземно блаженство.
автор: Иванка Могилска
Виена ви очаква, а ние сме на ваше разположение!
Team Vietransfers Austria
office@vietransfers.at
+43 676 879 94 1800
+43 676 879 61 1395
