Защо лисиците еволюират към градските паркове и районите с ниска плътност на застрояване и не предпочитат вече горите, нито селскостопанските райони или индустриалните зони. Това е един от въпросите, който занимава учените етолози във Виена, наред с въпросите за сексуалния подбор на видовете.
Институтът за сравнителнителни изследвания на поведението е основан във Виена през 1945 г. от Ото и Лили Кинг, които са били вдъхновени от пионерската работа на Конрад Лоренц и новата дисциплина на етологията (биологичното изследване на поведението).
Днес институтът за биологични изследвания на поведението на животните носи името на Конрад Лоренц. До 2011 г. институтът е част от Австрийската академия на науките. Оттогава е поделение на Виенския университет по ветеринарна медицина, Катедра по интегративна биология и еволюция. От пролетта на 2015 г. е и дом на Австрийския орнитологичен център (AOC).
Специалистите наблюдават животни в природата, при естествени условия, както и в лаборатория. Изучават животински видове, използвайки различни методи и техники, включително молекулярно-генетични анализи. Казват, че се опитват да приложат прозренията от изследователската работа към по-доброто разбиране на поведението на собствените ни видове и към възможностите да се справим с проблемите, свързани с опазването на природата и околната среда. Интересуват ги въпросите относно близките механизми и еволюцията.
Фокус в изследователската работа са поведенческата екология и сексуалния подбор. За целта институтът разполага с добре оборудвана лаборатория за молекулярно-генетичен анализ, включваща PCR капацитет, PCR в реално време, микросателитно типизиране и многокапилярно секвениране на ДНК.
Институтът предлага на завършилите студенти, докторанти и доктори възможността за по-нататъшно обучение и участие в научни изследвания. Тук се провеждат колоквиуми, водещи учени от цял свят представят най-нови резултати от научните си изследвания.
В последния брой на Vetmed Magazin има интересна статия за работата на Института за сравнително изследване на поведението на Конрад Лоренц (KLIVV) в Wilhelminenberg. Статията описва най-важните събития в историята на Изследователския институт, която започва през 1945 г. с основаването на Биологична станция Вилхелминберг от Ото и Лили Кьониг. Статията представя и примери за някои от настоящите изследователски проекти в KLIVV.
Така например, над 1100 наблюдения на лисици са направили изследователите на дивата природа. Те са доказали, че лисиците предпочитат определени обитания като паркове, градини и пътища, които често се различават значително от тяхната естествена среда. Анализът на наблюденията показа, че в парковете и районите с ниска плътност на застрояване шансовете за среща с лисици са много по-високи, отколкото в селскостопанските райони, индустриалните зони или горите.
Конрад Лоренц е виден австрийски учен, роден е във Виена през 1903 г. в семейството на хирург-ортопед. Първоначално се записва за студент в Колумбийския университет в Ню Йорк, но още преди завършването на първата година от следването се завръща във Виена и учи медицина във Виенския университет. През цялото време се занимава с изучаване поведението на животните главно при естествени условия. Веднага след завършване на образованието си през 1928 г. постъпва на работа в Катедрата по анатомия на Виенския университет. Продължава разработките си от студентските години и аргументира становището си, че инстинктивното поведение е обусловено от вътрешни причини. Той е първият, който описва процеса на импринтинг (оставяне на белег), също така анализира връзката на детето с родителите. Обект на неговите проучвания е и агресията при поведенческите реакции на човека. Подготвя и чете лекционен курс по зоопсихология за студентите от Виенския униерситет. От 1940 г. е професор по психология в Кьонигсбергския университет. Заедно с датския зоолог Николас Тинберген се считат за създатели на основите на съвременната етология, в основата на които лежат проучванията им върху инстинктите.
Много интересни и богати са наблюденията на Конрад Лоренц върху това, как животните общуват помежду си и как се приспособяват към околната среда. Това става чрез изграждане и развитие на своеобразен език в който се включват типични движения на тялото, характерни изразителни пози и др. Той е израз на вътрешната мотивация на поведението при взаимодействието с околната среда. По време на Втората световна война К. Лоренц е насилствено мобилизиран и изпратен на Източния фронт като военен лекар на хитлеристката армия и въпреки че е нямал необходимия медицински опит на хирург, е трябвало да прави операции във военна болница в Беларус. През 1944 год. при отстъпление от германската армия Конрад Лоренц е бил взет в плен и се озовава в лагер за военнопленници в Армения. Заради недостатъчност на белтъчни храни, Лоренц започнал да яде скорпиони — те имат отрова само опашката, а коремът може да се яде и без специална обработка. В лагера той започва да пише книга за «Обратната страна на огледалото: опит за естествената история на човешкото познание». В окончателния вариант на тази книга излезе от печат през 1973 година.
Завръща се през 1948 г. и продължава научната работа в родния си Алтенберг, близо до Виена, в родовото имение, финансиран главно от приятели. Около него обаче веднага се образува творческа група от учени и ентусиазирани студенти, които споделят неговите идеи и участват в разработките му. След няколко години по негова идея основават Института по физиология „Макс Планк“. Лоренц се съсредоточава върху изучаване поведението на водоплаващите птици.
През 1963 година излезе книгата «Така нареченото зло: за природата на агресията», която донесе на Лоренц световна известност. В тази книга ученият разказва за вътрешновидовата агресия и нейната роля в изграждането на по-висши форми на поведение.
Малко по-късно излиза книгата на Конрад Лоренц „Осемте гряха на съвременното човечество“, за които той смята пренаселеността, заграбването на жизненото пространство и др.
През 1973 г. Конрад Лоренц получава най-голямото признание за научната си дейност, Нобелова награда за физиология или медицина, която споделя с Николас Тинберген и Карл фон Фриш. Наградата им е присъдена за откритията им относно проявите на индивидуални и обществени модели на поведение. Също така Лоренц е член на лондонското Кралско дружество и на Американската национална Академия на науките.
Интересен факт, разпространен от световните информационни агенции е, че Австрийският университет е поискал посмъртно да бъде отнета Нобеловата награда на Конрад Лоренц, заради нацистките му възгледи.
Австрийският учен, работил в областта на зоологията, зоопсихологията, етологията и орнитологията, винаги е подчертавал своята подкрепа за националсоциализма, припомнят от учебното заведение.
След смъртта на Лоренц през 1989 г. неговата къща в Алтенберг на брега на Дунава остава място, където се развиват научни идеи. Кръгът от учени, събиращи се тук, учредяват във Виена „Лоренц-семинар“ или „Алтенбергски кръжец“, чиято дейност е широко известна в чужбина. Именно учените от този кръжец, проф. Р. Ридл и проф. Х. Оерсер, стават инициатори за изграждане на новия Институт по еволюционни и познавателни изследвания „Конрад Лоренц“ и негови ръководители.
Снимки:
Konrad-Lorenz-Institut für Vergleichende Verhaltensforschung
TVkultura.ru
Виена Ви очаква, а ние сме на ваше разположение!
Team Vietransfers Austria office@vietransfers.at
+43 676 879 94 1800
+43 676 879 61 1395
Автор: Агенция за PR и HR „Алдор“
