Югоизточно от Виена, в Долна австрийска община Rohrau, почти на границата с Унгария, e родното място на двама от най-важните композитори в историята на музиката: Йозеф и Майкъл Хайдн.
Франц Йозеф Хайден или Хайдн (на немски: Franz Joseph Haydn), (31 март 1732 – 31 май 1809) е по-известен като представител на виенската класическа школа. Изключително продуктивен творец, често наричан баща на класическата симфония и на струнния квартет. Изиграва важна роля в развитието на клавирното трио и сонатната форма.
Родителите на Хайдн нямат музикално образование, но бащата е ентусиазиран народен певец и самоук изпълнител на арфа. Семейството често се събира с приятели и съседи, за да пеят заедно. От многодетното семейство излизат трима професионални музиканти – Йозеф Хайдн е брат на композитора Майкъл Хайдн и на тенора Йохан Евангелист Хайдн. Той е близък приятел на Волфганг Амадеус Моцарт и е учител на Лудвиг ван Бетховен.
Йозеф Хайдн е роден в сламената ферма, построена от Матиас Хайдн около 1728 г., където прекарва първите шест години от живота си. Там, на 13 септември 1737 г., е роден и брат му Майкъл.
Малкият Хайдн е изпратен да учи музика на 16 км от Виена, където често гладува и е обект на подигравки, заради плачевното състоянието на облеклото си. Но той се научава да свири на клавесин и цигулка и пее и в църковния хор. Две години по-късно е забелязан от Георг фон Ройтер (Georg von Reutter) – диригент на катедралата „Свети Стефан“ във Виена. Хайдн минава прослушване и през следващите девет години работи във Виена като хорист, докато гласът му започне да мутира.
В следващите години свири като уличен музикант, работи като учител по музика и същевременно полага усилия да разширява своите музикални познания. Започва да композира музика за оркестри, в които участва и с които свири по кръчми, сватби и други увеселения. В тази среда се запознава отблизо с разнообразната музика на мултиетническата Виена.
През 50-те години на XVIII век Хайдн създава голям брой произведения в различни музикални жанрове. Сред тях е първата му комична опера „Куцият дявол“, която има успешна премиера през 1753 г., но скоро е забранена от цензурата. Талантът на Хайдн получава обществено признание и много от творбите му се продават в музикалните магазини. В периода 1754 – 1756 г. Хайдн често е наеман като допълнителен музикант за баловете в кралския дворец по време на карнавалите, канен е като певец за литургиите в дворцовия параклис по време на Страстна седмица и Великден. Увеличаващата се известност довежда до аристократично покровителство, което е решаващо за кариерата му. През 1756 г. се запознава с граф Карл Йозеф Фюрнберг (Carl Josef Fürnberg), който го кани в своето имение. Графът е любител на инструменталната музика и Хайдн пише за него своите първи струнни квартети. Предполага се, че 1757 е годината, през която по препоръката на Фюрнберг Хайдн е назначен в капелата на граф Максимилиан фон Морцин (Ferdinand Maximilian von Morzin). Той става неговият първи постоянен работодател и в имението му Луковец в Чехия Хайдн композира многобройни дивертименти и малки симфонии.
К
няз Естерхази, представител на един от най-богатите и влиятелните родове в Австро-Унгария, поддържа голям оркестър, хор и театър. През 1761 г. той ангажира Хайдн и го назначава за свой вице-капелмайстор. По време на 30-годишната си служба в качеството на придворен музикант Хайдн следва семейството Естерхази в имението им в Айзенщат на около 50 км от Виена, Зимния дворец във Виена и големия замък Естерхаза в Унгария. Неговите задължения включват композиране на музика по поръчка и вкус на княза, ръководство на оркестъра, свирене за и със княза, писане и постановка на опери. Положението на Хайдн в дома на Естерхази е като на слуга: той е длъжен да носи ливрея, няма право да напуска имението без разрешение, музиката му е собственост на неговия работодател. Той работи неуморно – само за баритон, любимия струнен инструмент на Естерхази, създава 126 творби. Но въпреки ограниченията и голямото натоварване годините при Естерхази са едни от най-успешните и щастливите в живота на Хайдн.
През 1779 г. той получава разрешение да пише не само за Естерхази, но и за други и право да продава своите произведения. Използвайки тази свобода той намалява писането на опери и пренася акцента на своята работа върху композирането на квартети и симфонии.
По-голямата част от своя професионален живот Хайдн прекарва в имението на унгарските князе Естерхази, откъснат от другите композитори и музикалните течения. Своята изолираност и отсъствие на влияние върху неговото творчество той коментира с думите:„Аз бях длъжен да бъда оригинален“. По негово време той е един от най-известните композитори в Европа.
Въпреки че двамата композитори Йозеф и Майкъл са напуснали дома си, когато са били деца, те остават свързани с родното си място за цял живот.
Бившият дом на семейство Хайдн е придобит от провинция Долна Австрия през 1958 г., адаптиран е като музей и оттогава служи като пространство за много културни събития.
През 1982 година, послучай 250-ия рожден ден на Йозеф Хайдн, къщата е изцяло реновирана. Родната стая, реконструираната Rauchkuchl и дневната, обзаведени с оригинални мебели от времето на семейството на Хайдн, придават романтично историческо прозрение за личните обстоятелства около композитора.
От 2003 г. се възстановява музикален фестивал, който се фокусира върху произведенията на Йозеф и Майкъл Хайдн.
По инициатива на провинция Долна Австрия, музеят е обновен през 2016-2017 г., с участието на Федералната служба по паметниците и настоящите научни открития.
Музеят е отворен за посещения от 30 март до 3 ноември, от вторник до неделя и при официални празници: от 10:00 до 17:00 часа. Посещения на музея не се провеждат единствено, когато има концерти.
Входът за възрастни е 5 евро; за деца, ученици, студенти, възрастни хора, военнослужещи, цивилни служители е 3 евро, за групи има отстъпки. Възможни са образователни програми за деца и ученици.
Ако имате нужда от транспорт и логистика, потърсете Vietransfers Austria. Ние сме на ваше разположение.
Team Vietransfers Austria office@vietransfers.at
+43 676 879 94 1800
+43 676 879 61 1395
Автор: Агенция за PR и HR „Алдор“
