Белведере е исторически комплекс от сгради във Виена, Австрия, състоящ се от два барокови двореца: Горен и Долен Белведере, Оранжерия и дворцови конюшни. Сградите са разположени в бароков парков пейзаж в трети квартал на града, в югоизточния край на центъра му. В него се помещава музеят Белведере. Територията е разположена върху лек наклон и включва декоративни фонтани и каскади, барокови скулптури и величествени порти от ковано желязо. Бароковият дворцов комплекс е построен като лятна резиденция на принц Евгений Савойски. Белведере е построен в период на интензивно строителство във Виена, която по това време е едновременно имперска столица и дом на управляващата династия Хабсбург. Този проспериращ период е последван от успешно приключване на серия от войни срещу Османската империя от главнокомандващия принц Евгений Савойски .
История на „Горен Белведере“
Строежът на Горния Белведере започва още през 1717 г., както свидетелстват две писма, които принц Евгений изпраща от Белград до своя слуга Бенедети през лятото на 1718 г., описвайки напредъка на работата по двореца. Строителството е напреднало с такава скорост, че князът успява да приеме турския посланик Ибрахим паша там. Декорацията на интериора започва още през 1718 г. През 1719 г. той възлага на италианския художник Франческо Солимена да изпълни както олтара за Дворцовия параклис, така и стенописа на тавана в Златната стая. През същата година се възлага на Гаетано Фанти да изпълни илюзионистичната квадратура в Мраморната зала. През 1720 г. на Карло Карлоне е поверена задачата да изрисува стенописа на тавана в Мраморната зала, който той изпълнява от 1721 до 1723 г. Сградата е завършена през 1723 г. Sala Terrena обаче е изложена на риск от срутване поради структурни проблеми и през зимата на 1732–33 г. Хилдебранд е принуден да инсталира сводест таван, поддържан от четири атласови колони, давайки на помещението сегашния му вид външен вид. Саломон Клайнер, инженер, издава публикация от десет части между 1731 и 1740 г., съдържаща общо деветдесет плочи, озаглавена Wunder würdiges Kriegs- und Siegs-Lager deß Unvergleichlichen Heldens Unserer Zeiten Eugenii Francisci Hertzogen zu Savoyen und Пиемонт („Удивителна война и лагер на победа на върховния герой на нашата епоха Евгений Франсис, херцог на Савоя и Пиемонт“), който документира с точни подробности състоянието на комплекса Белведере. Горният Белведере се появява на лика на австрийско евро от 20 цента .
История на „Долен Белведере“
На 30 ноември 1697 г., една година след започването на строителството на Stadtpalais, принц Евгений закупува значителен парцел земя на юг от Rennweg, главният път за Унгария. Веднага биват изготвени планове за градинския комплекс Белведере. Принцът избира Йохан Лукас фон Хилдебранд за главен архитект на проекта. Хилдебранд (1668–1745), когото генералът е срещнал, докато е участвал във военна кампания в Пиемонт, вече е построил двореца Ракеве за него през 1702 г. на Чепел, остров в река Дунав- южно от Будапеща. По-късно той продължава да изгражда много други сгради в службата си. Архитектът е учил строително инженерство в Рим при Карло Фонтана и е преминал на императорска служба през 1695–1696 г., за да се научи как да строи укрепления. От 1696 г. нататък записите показват, че той е бил назначен като дворцов архитект във Виена. Освен Белведере, най-забележителните постижения на Хилдебранд включват двореца Шлос Хоф, двореца Шварценберг (преди известен като двореца Мансфелд-Фонди), двореца Кински, както и цялото имение на манастира Гьотвайг във Вахау. Записите сочат, че строителството на Долния Белведере е започнало през 1712 г., тъй като принц Евгений подава молба за строителна инспекция на 5 юли 1713 г. Работата протича бързо и Маркантонио Киарини от Болоня започва да рисува квадратурата в централната зала през 1715 г. Обширна работа е извършена на територията по същото време, когато започва строителството на Lustschloss, тъй като Долният Белведере е описан като ранен градски пейзаж. Жирар, който е бил назначен като fontainier du roi или кралски инженер по водите във Версай от 1707 до 1715 г., е започнал работа като градински инспектор за баварския избирател Максимилиан Емануел от 1715 г. нататък. Дворците са претърпели значителни щети по време на Втората световна война. Части от Мраморната зала в Горния Белведере и Залата на гротеските в Долния Белведере са разрушени от бомби. След завършване на реконструкцията, Österreichische Galerie отваря врати отново в горния дворец на 4 февруари 1953 г. Бароковият музей отваря врати в долния дворец, а Museum mittelalterlicher österreichischer Kunst („Музей на средновековното австрийско изкуство“) отваря врати в Оранжерията на 5 декември 1953 г. . Долният Белведере и Оранжерията са специално пригодени за организиране на изложби. След като печели конкурс само с покана, архитектът Susanne Zottl превръща Оранжерията в модерна изложбена зала, като същевременно запазва оригиналната барокова тъкан на сградата. Това място е открито през март 2007 г. с изложбата Gartenlust: Der Garten in der Kunst ( Градински удоволствия: Градината в изкуството). Няколко месеца по-късно Долният Белведере отново отваря врати с шоуто Виена – Париж. Редизайнът на сградата е извършен от берлинския архитект Уилфрид Кюн, който премества входа обратно на мястото му в cour d’honneur, като по този начин отново освобождава оригиналната линия на зрение от главната порта на Долния Белведере през Мраморна зала към градинската фасада на Горния Белведере. Различните секции на оригиналните оранжерии, приложени към Мраморната зала, са върнати в първоначалното си състояние и сега осигуряват място за новите изложбени зали. Великолепните барокови парадни зали – Мраморната галерия, Златната стая и Залата на гротеските – остават непроменени и са отворени за обществеността.
Виена ви очаква, ние сме на ваше разположение!
+43676879941800 – Филип
+43676879611395 – Надя
Текст: Александра Ангелова
Снимков материал: Дияна Пиперова
